Село Хирево се намира на територията на община Севлиево, област Габрово, а от областния град населеното място е само на десет километра разстояние в посока югозапад. Други два града – Габрово и Ловеч, също са много близо до селото, съответно на 30 и 26 км, така че за местните жители не е проблем да пътуват до там по работа или други ангажименти. Броят на жителите постепенно намалява през годините и ако през 1934-та там живеят малко над 800 човека, то през 80-те години тяхната численост е 356. А към днешна дата ситуацията е още по-лоша – през 2019-та преброяването на хората показва, че в селото има 135 жители. В историята на селото трябва да се открои училището, за което се знае, че е открито през 1890-та като начална учебна институция с една паралелка. Тя е смесена и в нея има общо четири класа, а първо няма сграда за училището.
Общината всяка година наема в Хирево частна къща и срещу заплащане учениците посещават мястото за своите уроци. И ако четири години по-късно наистина се стига до строежа на учебна сграда, то малко по-късно тя е напълно изгорена. Преди това в нея има общо четири класни стаи за учениците. Трябва да дойде 1906-та, за да се стигне отново до построяването на училище, дотогава отново се залага на частните къщи и отново общината е тази, която финансира обучението. Новата сграда служи за училище точно 16 години – до 1922-ра. Тогава се разрушава старата селска джамия и на нейно място се строи училище. Една година по-късно училището прераства в основно, защото има прогимназиални класове. Доста продължителен период от време минава, преди да се стигне до нови промени. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век прогимназиалният курс е официално закрит. Причината е в недостига на ученици, които да запълнят необходимите бройки. Така училището в селото отново е сведено до начално, а за по-големите се налага да пътуват до съседното населено място Сенник. Това е родното място на най-известния ни кечист и борец Дан Колов, живял дълго в Америка и прославил страната по целия свят.
През 1973-та вече всички ученици от Хирево ходят в Сенник, защото училището затваря врати за обучение. Църквата е друга институция, която изиграва важна роля за съзнанието и манталитета на жителите. След Освобождението селото е все още предимно с мюсюлмански облик, което принуждава имащите желание да посещават православен храм да ходят до близки села. Това продължава до 1894-та, когато Душево и Дамяново са две от основно предпочитаните места за ходене на църква. През 1895-та в центъра построяването на селската черква, която носи името Свети Безсребреници Козма и Дамян. Още през същата тази година се стига до освещаване на храма, като церемонията е извършена лично от митрополита на Търново Климент. На десети януари 1910-та пък отваря врати селското читалище, което за период от пет години по време на общо трите войни не упражнява дейност. През 1925-та се прави опит читалището отново да отвори, но причината експериментът да не успее е липсата на достатъчно пари.
